Самбо - техника и увереност...

Тази статия няма да обяснява какво е самбо,какво представлява и как е произлязло.Това е едно интервю с един забележителен човек,посветил живота си на самбо и на изследване на проблемите на бойните спортове.

Помолихме да ни обясни и представи техниката и концепцията в самбо един забележителен представител на пионерите самбисти - Евгений Михайлович Чумаков – професорът по защита и нападение

Евгений Михайлович Чумаков е роден на 16 февруари 1921 г. в СССР. Той е четирикратен шампион на СССР по самбо, ученик на Анатолий Харалампиев – един от създателите на самбо. Водещ треньор, създал около 60 шампиона и майстори по самбо. Основател на Спортен клуб „СКИФ“ – което в превод от руски означава – Държавен централен институт по физическа култура.

Заслужил майстор на спорта, заслужил треньор на СССР, международен съдия, професор в катедрата по борба в Държавната Русийска Академия по физическа Култура.

Попада в армията директно от ученическата скамейка, но вече с титла – шампион на СССР, която завоюва през 1939 г.
Евгений Чумаков отдава повече от половин век на самбото.
Извличайки най-ценното и най-интересното от един разговор, проведен с Професора, ще се опитам да ви предам както наученото, така и особената енергия, струяща от този мъж.
Разговорът ни започва с .....психология.

В самбото много хора виждат по скоро военна и бойна система, отколкото спорт или начин за психологическа закалка.
- Кой е най-страшния момент от една схватка? - пита Чумаков и бърза да отговори, за да изпревари, евентуалната проява на глупост от моя страна:
- Приближаването към противника, близостта с него, навлизането в неговото лично пространство, влизане в обхвата на неговите оръжия! И ако боецът не е вътрешно подготвен за този момент, правейки крачка напред, мислено отстъпва две назад. Всички негови действия са пропити с неувереност, нежелание за продължение, за развръзка и даже мисъл за бягство. Самбото те учи да не се боиш от близостта. Добрият самбист е уверен в способностите си, чувството му за самосъхранение го тласка напред, а не назад!
- На вас г-н Чумаков, случвало ли ви е се да се биете извън тепиха, на улицата например, където няма правила?

- М…да, получи се веднъж, така съвсем неочаквано. Влязох в един тъмен вход! В този момент ме нападнаха. Бяха трима и донякъде си пречеха, в стремежа си да ме съборят и ударят. В един момент, вследствие на няколко контрадвижения от моя страна, те буквално ме изгубиха в тъмнината. Навярно си помислиха , че съм паднал в следствие на някой от техните удари и съм „готов“! След тази кратка пауза, аз по собствена инициатива, почти на сляпо влязох в контакт с тях. Когато държиш противника в захват, го „контролираш“, както ние казваме, и е без значение колко е тъмно, даже тъмнината помага.
В тази ситуация чувстваш по-осезаемо тялото си, равновесието си и мускулите си. В тази ситуация от само себе си се включва самбиският инстинкт. И ти му се подчиняваш, за да оцелееш. В общи линии, това се и получи. От схватката нямах особени поражения. Бързо, но методично ги „приземих“, като се стараех да падат максимално неудобно и травмиращо, след това избягах навън от тъмния вход. Опасявах се, от поражението или от злоба да те извадят оръжие или ножове.
- Какво мислите за източните бойни изкуства?
-От една страна, това е интересен елемент от културата на нашите съседи. А от друга, в тях своебразно се съчетават средства за физическо развитие, философия, оригинални възпитателни програми. Ако говорим за бойни прийоми, ако освободим техниката от нейната национална екзотика, тя е построена на едни и същи основи, както при японците, при китайците , корейците, така и при нашето самбо.
- Какво може да се вземе от тях?
- За нас е важна не толкова техниката, колкото тренирането на дух, владението на психиката, формирането на характера на младия човек. Затова и в самбо - няма степени.
- И все пак, не започват младите тренировки с мисълта да могат да се защитават, да могат да се бият, а от там и могат да дойдат проблеми?
-Да вземем Япония, например, където джудото е масов национален спорт. Преди време там се занимаваха повече от 5 милиона души. Японската триада от национални спортове – кендо, сумо и джудо – са навлезли в училищните програми. Добавяйки и ред други бойни изкуства и спортове, като видовете каратета, айкидо, джу-джуцу и нашето самбо, което е доста популярно в Япония, се получава една маса от трениращи, надхвърляща 6 - 7 милиона. Обаче по улиците на Япония е спокойно, престъпността е сведена до минимун. Тоест, бойните спортове не водят до агресия, точно обратното.
- А това означава?
- Означава, че трябва да направим така, че възпитанието на подрастващите да върви ръка за ръка с тренирането на някакъв спорт, ако е бойно изкуство и боен спорт, ще има още по-пълноценен възпитателния ефект.

СЪЩО ТАКА ОЗНАЧАВА,ЧЕ СТАТИЯТА ДОСТА СЕ ПРОТОЧИ,ТАКА ЧЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕТО МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ В СЛЕДВАЩИЯ ПОСТ....