Ина Миладинова започва да тренира джудо в Силистра на 9 години тайно от родителите си. Те са инженери и смятат, че в същото време детето е на кръжок по математика.
И днес младата жена, вече шампион, е най-благодарна на първия си треньор Петър Цветков от Силистра, който я накарал да повярва в себе си и  казал, че е роден талант.
Признава, че се запалила по спорта, за да набие съученика си Здравко. След месец вече е републиканска шампионка за деца и от големите клубове в София веднага се заинтересували от нея. Предлагат на родителите й да я запишат в спортно училище.
Известно време е в отбор "Младост", който е към ЦСКА, след това е в "Локомотив" (Сф) и последните 5 години е в Националната спортна академия. 12 години е в националния отбор по самбо, в който спорт има и повече успехи, той по й е на сърце, макар успоредно да тренира и джудо.
"Въпреки че имам медали, съм голямото разочарование за родителите си заради това, че завърших спортната академия - споделя Ина Миладинова. - Обясниха ми, че нищо не става от мен и с нищо друго не мога да се занимавам освен със спорт.
Дори работих четири
 години в една верига
за мобилни услуги,
бях и управител, получавах добро възнаграждение, но не и удовлетворение. И затова отново се върнах към спорта - нещо, което искам и мога да правя най-добре. Убедена съм, че човек трябва да се занимава с това, което го прави щастлив.
Като прохождащ състезател не се интересувах от финансите, които ми носи спортът. Чувствах се значима. Това, разбира се, ме обременяваше, тъй като знаех, че разчитат на мен и трябва да постигам добри резултати. С времето осъзнах, че на българския народ му липсва култура.
Футболът е най-слабият спорт у нас, но само за него се говори. Болно е, тъй като имаме таланти в много спортове, които не са нито финансирани, нито са популяризирани. Случвало се е спортисти да се върнат от европейско или световно първенство с медали и да няма кой да ги посрещне на летището. За футбола непрекъснато се говори, а е факт, че е най-слабият спорт у нас."
В ММА турнирите за мъже се лансира агресията, а в смесените борби за жени се залага повече на шоуто.
"Присъствала съм у нас на ММА срещи като зрител, но не от интерес към хамалския бой, търся красотата в битката - техниката, качествата на участниците.Половината наши самбисти се занимават с ММА - Благой Иванов, близнаците Румен и Росен Димитрови, но жени няма. Аз съм единствената и сама си проправих път на чуждия пазар. Амбицията ми е да направя свой клуб за смесени борби за жени у нас," разяснява спортистката.
Близо 6 години Ина Миладинова не се състезава за България. Дори избягва да присъства като зрител на турнири, приема болезнено и днес поредния шампион в нейната категория - до 65 кг. Сред гордите й спомени са сребърният и бронзовият медал от европейските първенства по самбо за девойки през 2002 и 2003 г. и бронзовият от световното през 2002 г.
За тях е получила
нула лева от държавата
и 500 лева от спонсор,
който ги дал на треньора й от приятелски чувства към него и добро сърце към нея.
"Основна причина да се оттегля от тепиха и татамито, тъй като тренирах и джудо, е ниското финансово възнаграждение - откровена е тя. - За четири години като състезател на НСА съм получила 1000 лева, а тройно повече съм дала по болници за възстановяване.
Суплес върху дюшеме и 2 седмици в гипсово корито.
Сериозните ми контузии бяха, докато се състезавах за България. Сега, макар да участвам в смесени борби, в които понякога се боря и с мъже, нямам здравословни проблеми."
Най-тежката й контузия е пукнат прешлен на гръбнака, която получава при падане от суплес вместо върху татамито, на дюшемето. Две седмици лежи в гипсово корито в "Пирогов". По време на републиканско първенство по самбо пада върху свитото коляно на противничката си и получава изместване на единия яйчник. Другите й травми са по-леки - операция на коляно и вадене на рамо.
Ровейки се в интернет, сегашната инструкторка по фитнес в "Релакс център" в столицата, случайно попада на сайта
на "Студиото на Моника"
в Лондон. По-късно разбира, че това е един от най-големите частни клубове в Европа за смесени борби за жени.
Пише мотивационно писмо, в което споменава какво е тренирала и какви медали има, добавя и свои снимки и отговорът, който получава е - ела!
През ноември 2009 г. тръгва за Острова, без да познава никого там. Шест месеца остава в клуба в Лондон, където има по 5-6 борби на седмица, които й носят около 1000 евро печалба.
"Естествено, изкарвах повече пари, но част от тях ми удържаха, а и там животът е скъп, разказва Ина Миладинова. - Осъзнах, че ще е по-добре да работя за себе си, като имам възможност да се боря и в други клубове по света.
Върнах се в България и това, което ме накара да си направя собствен сайт, е че, моите клипове бяха в топ 5 на най-продаваните, докато бях в клуба в Лондон. И започнах да получавам покани за борби."
Бори се и с мъже, които тежат повече от 100 кг
Около 400-500 са жените в цял свят, които воюват в смесените борби. Българката поддържа високо реноме в представянето си в състезателния и полусъстезателния тип борби, тъй като има и фентъзи, и ролеви, и топлес игри. Разказва, че има участнички без спортни качества, но подплатени със силикон, които се появяват за кратко и бързо изчезват от сцената.
По-добре се лансират състезателките, тренирали някакъв спорт. Например като шампионката на Швеция по бразилско джиу-джицу Джени Слоуан от клуба на Моника, която е на еднакво професионално ниво с Ина Миладинова.
Българката има срещи с жени, но се случва и по един час да се бори с мъже, някои от които тежат и над 100 кг. Понякога има и по 2-3 борби на ден, което изисква да е в страхотна форма. А след това се чувства все едно трамвай е минал през нея и добавя:
"Цялата съм в синини, но се прибирам с добра сума, която съм изкарала тежко и това ме радва. Доволна съм, че правя това, което мога и ми е приятно. Когато видя, че в чужбина ме посрещат сърдечно, имат интерес към мен, искат да се снимат с мен, харесват ме, това ми носи удовлетворение.
Залагам на техниката и силата, не искам да разочаровам феновете. А те са много и денонощно стоят в интернет. За тях ние сме идоли, постоянно следят къде имаме участия, за да ни гледат, колекционират наши видеоклипове, снимки, обсебени са от нас."
Скандинавец поиска
да си плати, за да му
счупя носа и ръката
Мъжете, които проявяват интерес към смесените борби за жени според Ина Миладинова са бивши спортисти, които не могат да се докажат с равностоен противник и се борят с жени, мазохисти на подсъзнателно ниво или хора, които обичат да изпитват болка и да доминират над тях, както и мъже, при които също има фетиш, защото им харесва да се натоварват с жена, която има качества и им е симпатична.
Борбите имат няколко подразделения - бокс, само борба или всеки сам определя правилата, откъдето идва и името им смесени борби.
На турнирите, които се организират в клубовете в чужбина, правилата позволяват и хора от публиката да премерят сили с участничките, но това струва пари. Средната сума, която някой мераклия за силни усещания трябва да плати за една среща, е около 200 евро.
Маниаците купуват и видеоклиповете, които всяка състезателка прави и предлага. Българката казва, че по 100 имейла получава на ден с въпроси от сорта - колко вдига от лежанка, колко лицеви опори прави за определено време...
"Фен ми плати 600 евро, като предварително записа моите и собствените си килограми и височината на двамата, за да види
кой от нас по колко
лицеви опори и коремни преси ще направи
- разкрива пикантна информация от кухнята Ина. - През юни бях в Берлин на борби и съм доволна от изкараното. Скоро имах среща в София с египтянин - инженер, който пристигна специално, за да се бори с мен. Преди време скандинавец ми писа на електронната поща с молба да дойде в България, да си плати, за да му счупя носа и ръката. Не приемам такива оферти. През юли получих поръчка от Гърция за 24 видеоклипа."
Веднъж се наложи
да се защитя от пиян
мъж в дискотека
Амбициюраната българка иска един ден да има собствен клуб за смесени борби. В подбора на участниците в клиповете залага на добрата визия и техника, на атрактивността и предпочита да са спортисти.
А що се отнася до това защо все пак една жена се е захванала с подобни силови изяви, казва: "Странно е да се опишат тръпката и адреналинът от борбите... Не съм агресивна, не съм побойничка, не парадирам с това, което мога. Само веднъж ми се наложи да се защитя от пиян мъж в дискотека.
Въпреки спорта, с който се занимавам, вярвам, че силата на жената е в слабостта . Другото е здраве и начин да печеля пари."

Кечът е в основата на смесените борби, които от 20 години съществуват в Щатите. В Европа те са популярни от 7-8 години, а у нас - от 5-6, и то само за мъже. Жени се изявяват в частни спортни клубове в Англия, Франция, Германия и Гърция.
Ина Миладинова е единствената българка, която мери сили и демонстрира техника на чужд терен и няма загуба досега. Но и няма участничка от нейния ранг. Тя е бивша национална състезателка на България по самбо. За 12 години има 57 отличия, включително и от европейско и световно първенство.